Връбница се чества в неделята преди Възкресение и преминава с един важен обред за момите наречен "кумичене". Момите ходили на Лазаровден се събират на отделно място и от там тръгват задружно към реката, защото кумиченето става само на реката. Кумиченето става или с кукла (обреден хляб) или със венци от върба. Всяка мома взема куклата, кравая или колака, увити в чист месал, и отива на реката. Там избират място, където водата тече по-тихо и всяка мома с ножче изрязва тънка кора от хляба и се пуска по водата. Чийто залък е отишъл най-далече, тая мома се признава за кумица. Обредът може да се изпълнява и с върбов венец. Когато свърши обреда момите вече си имат кумица и не се боят от това, че може да ги отвлече змей. Привечер на Връбница се играе за последен път лазарско хоро. Това е първото сключено хоро след великденските пости.
     Връбница е голям църковен празник. Всички ходят на тържествена служба, откъдето си взимат осветени върбови клончета. Ако някой от семейството се разболее, запалват тази върба и кадят с нея болния. Ако е урочасано дете, измиват очите му с вода, в която са натопили върбата. Върбови клончета се слагат на кръста и главата за да не ги болят.
     На този ден празнуват всички мъже, жени и деца с име на цвете или дърво.

     Църковен празник: Влизането на Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелските текстове Христос влиза в града на магаре, където го срещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като Месиански цар.