В народните представи св.Харалампи е господар на болестите и главно на чумата, затова на този ден за предпазване от болести не се работи домашна работа. Рано сутринта жените омесват и опичат пити и обреден хляб, които украсяват с кръст в средата и няколко пъпки (на чумата) около него, а по края слагат голям венец за здраве. Докато приготвят хляба някой от семейството занася мед в църквата за освещаване. С него мажат хляба и питите, прекаждат ги и ги раздават за здраве. От меда запазват и за лек през годината.На места обредния хляб, приготвен от "чисти" жени, се изнася извън селото, за да не влезе болестта в него.
     В някои райони премитат внимателно цялата къща, за да "изметат болестите навън".
     Според народа на този ден Араланбей "араландисва" (прекадява) земята и тя вече може да се обработва.
     Празникът се тачи главно в Източна и Западна България.

     Църковен празник: св.Харалампи - епископ на гр.Магнезия (Тесалия). Загива мъченически за вярата си. Изобразяван е като повелител на болестта, която държи окована в девет вериги или затворена в шише.