Празнува се в чест на впрегатния добитък (воловете). Рано сутринта на празника жените замесват тесто и опичат обредни хлябове. В Северозападна България пекат два хляба - "св.Петка" и "св.Влас". "Петка" е нашарен с кръст и пет цветя отгоре, а "Влас" - отгоре питка, около която слагат четири цветя, между всеки цвят поставят лък. Обредните хлябове се прекадяват в обора при воловете и след това раздават - първия на съседите, а вторият слагат в кърмата при воловете. Докато жените приготвят хляба и краваи, мъжете измитат оборите, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Преди да тръгнат за реката, домакинята изнася опечените хлябове и ги забожда на рогата на добитъка. Докато воловете пият вода, стопанинът натопява краваите в реката, разчупва ги и раздава на животните и останалите мъже, събрали се на реката, както и на всеки срещнат по пътя за вкъщи. Това се прави за здравето на воловете да не ги лови болестта "влас"(болест на червата и стомаха). При раздаване на хляба има практика хората да се ритат, бодат с глави и мукат - откъдето идва и другото име на празника - Муковден.
     В Северозападна България "секат влас" - замахват с брадва и в същото време мучат.
     На Власовден жените не предат, за да не "става влас" в очите им, не месят. Мъжете не впрягат воловете, защото се вярва, че дори "опасан в девет колана", волът се разпасва.
     Този празник се тачи и от овчарите - да не се раждат овце с груба вълна.
     В Централна България се празнува и за нивите - да няма празни класове.

     Църковен празник: Свщмчк Власи Севастийски, посечен през 312 г.