Този празник е подвижен и се чества на четиридесетия ден след Великден. На този ден Христос заедно с Богородица и апостолите, се изкачва на Елеонския хълм край Йерусалим и се възнася на небето. Това е последният Велики четвъртък. Вярва се , че на този ден душите на мъртвите, освободени на първия велик четвъртък, се прибират отново в гробовете. По тази причина се спазва Спасовската задушница. Още в сряда вечерта или на самия празник жените отиват на гробищата и извършват обредните действия, характерни за всички задушници.
      Спазват се забраните за работа - не се пере, не се шие, тъче, оре.
      Характерни за този празник са и обичаите за дъжд. Момите облечени като булки се хващат на хоро. Вярва се, че те ще се омъжат до следващият Спасовден.
      На този ден се изпълнява и обичаят "ходене на росен". Народът вярва, че росенът цъфти срещу Спасовден и тогава идват да го берат русалиите и се кичат с цветовете му. Вечерта преди празника болните отиват на местата, където се знае, че цъфти росен. Те лягат на земята и до тях се оставят нова кърпа, специално приготвен хляб и паница с вода. По това какво има върху кърпата или в паницата на следващата сутрин, гадаят за съдбата на болния. Ако има зелено листо, това означава оздравяване, ако има пръст или суха шумка - предвещава смърт. Донесените неща се оставят на поляната. Често болният изпива водата от паницата или се търкаля в росната трева с надеждата да оздравее.