В народния календар се счита за начало на нова стопанска година, затова се смята най-вече за земеделски празник. В навечерието му селяните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени. В зърното поставят пепел от дървото горяло на Бъдни вечер. Сутринта на празника жените замесват пшеничено тесто и правят питки, с които захранват биволите и воловете, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части - едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.
      Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома".
      Не се готви, не се пере и простира.Гледа се кой ще дойде ж къщата - ако е добър, реколтата ще е плодовита.
      Обикновено на Симеоновден се брулят орехите, затова понякога празникът се нарича Симеон брульо.

      Църковен празник: Св. Симеон Стълпник, известен сред българите като "Симеон орач".