След Сирница - седемте седмици, които заедно с предхождащите ги Месни заговезни и Сирни заговезни, бележат началото на най-дългия цикъл в народния празничен календар - Великденския. Пряката обвързаност на Великденския комплекс с пролетното равноденствие носи двоякото значение на Великите пости. Те носят пречистване от натрупаното зло чрез пост и въздържание; те са табута, които трябва да предизвикат плодородието и изобилието.
      На Велики пости не се играе хоро (с изключение на Буенеца), прекъсват се сватбите, за да започнат пак наесен, когато животът възкръсва и се обновява. Църквата нарича началото на Великите пости “преддверие на божественото покаяние” или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, “очистват се” и се доближават до Христос.