Обичай е, щом болният издъхне, да се приготви кравай, който бива изяждан от присъстващите за здраве. Вярва се, че едва тогава душата излиза от къщи и се върти над комина. Следва месенето на друг кравай - препеченяк, който също се изяжда и след който душата се отправя в дългия си път. Характерно е да се отварят прозорците или вратата, да обръщат паниците наопаки, да покриват огледалото и портретите
      Тялото бива окъпвано или поне измито, като във водата се слага босилек "за хубава миризма". Строго се следи очите да не останат отворени - смята се, че скоро ще умре друг.
      Мъртвецът се облича в чисто облекло, обикновено ново, и бива покрит с покров - бяло платно, вярва се, че в него покойникът се явява пред бога. На умрелите момци и девойки обличат някоя младоженска дреха.
      Съществува вярване, че в гроба умрелите имат същите нужди като живите, и затова в ковчега се слагат ябълки, хляб, сухи плодове. Постоянен обичай е слагането на пари в джоба, за да се откупи от оня свят.
      Многобройни са обичаите за предпазване на умрелия от вампирясване - полагат се край трупа кръстче, чесън, икона, тамян.Известяването на смърт става с редки удари на черковната камбана. Мъртвецът е оплакван от близките със силен глас. Смята се страшно и грешно да не бъде оплакван
      Навсякъде умрелият се слага в ковчег (ракла, сандък). Преди изнасянето му от дома близките се прощават с покойника. Гробището обикновено е близко до селото и гробът се нарича къща или дом на умрелия. Всеки присъстващ смята за дълг да хвърли пръст върху ковчега и да каже: "Лека ти пръст" или "Бог да те прости". Напускайки гробището или стигайки у дома си, близките си измиват ръцете - за да измият лошото от себе си.
      Върху гроба, откъм главата се слага кръст. На четиридесетия ден се прави трапеза на гроба. Други помени се правят на третия и деветия месец, както и на първата и третата година. Траурът се изразява в облеклото и поведението (жалене) на близките. Жалещите жени носят черни дрехи, черни забрадки и нямат никакви накити.