Лазаровден се празнува предпоследната събота преди Великден. Основните елементи на празника са два - обичаят лазаруване и поминалите обреди. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети.Мома, която не лазарува не може да се момее.В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошница за яйца. На тоя ден на лазарките се не дарява друго освен бели яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството.Има песни за мома, момък, момиче, дете, булка, домакин, овчар, орач и т.н. Във всяко село има мома, която всички момци, моми и хора признават за най-хубава.На такава мома лазарките пеят особена песен:

     "- Радо ле, Радке, Лазаре ,тънка тръстика!
     Излез навънка, та да ти видя тънката снага.
     - Ой , либе, либе! Ой първо либе !
     Не си ли видвал тънка топола,
     Такава ми е тънката снага.
     - Радо ле, Радке, бяла, червена!
     Излез навънка та да ти видя бялото лице.
     - Ой първо либе ! Не си ли виждал прясна сметана?
     Такова ми е бялото лице.
     - Радо ле, Радке, бяла ваклушке!
     Излез навънка та да ти видя черните очи
     - Ой , либе, либе! Ой първо либе !
     Не си ли виждал черни череши,
     Такива ми са черните очи."

     Големите лазарки ходят и в неделя, като обикалят по кръчмите и дюкяните, на хорото и пеят на събраните там, предимно мъже. Когато завърши лазаруването, лазарките си поделят събраното.
Поминалите обреди се изпълняват главно в Северозападна България. Вярва се, че на Връбница "разпускат умрелите", т.е излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Затова в събота се прави Лазарска душница, когато всички раздават за умрелите.Жените приготвят обредни хлябове без мазнина и сваряват жито. Същата вечер жените - рангеловия кравай, житото и шише вино отиват на гробищата, като носят и кадилница с въглени тамян и се прекадява и се полива с виното гроба.

     Църковен празник: Възкресението на Лазар. Исус възкресява Лазар на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното гостоприемство.